Георги Костов не успява да надмогне кражбата на “Да те жадувам”
Мъчно му било, че Данчо Караджов не постъпил колегиално и приписал песента на себе си
Когато станал министър на културата, композиторът искал за собствен заместител актрисата Виолета Гиндева
Не пътувал със аероплан след злополуката с Паша Христова, която изпяла негова новогодишна песен, само че починала преди излъчването ѝ
" Институция. Авторитет. Безспорен експерт, на който постоянно съм се възхищавала за гения и знанията. " С тези думи оперната певица Весела Нейнски разказа татко си – именития композитор проф. Георги Костов, който си отиде на 19 януари, 3 дни преди да навърши 83 година
Той е един от най-известните ни музикални създатели
с доста песни, които генерации българи в никакъв случай няма да не помнят. Завършва Българската музикална академия при проф. Панчо Владигеров, а по-късно специализира в Московската консерватория. Преподава в Академията и е министър на културата в държавното управление на Жан Виденов (1995-1996 г.). Автор е на музикално-сценични творби, произведения за симфоничен, духов и струнен оркестър, камерна музика и други Написал е повече от 1000 детски, хорови и занимателни песни. Неговите " Песни за животните ", " Деца на света ", " Детство мое " и доста други добиват необятна известност. Костов основава шлагера " Да те копнея " на група " Сигнал " по стихотворението на Любомир Левчев " Недопустимост ", част от стихосбирката му " Самосъд " (1975 г.).
" Песента е моята визитна картичка - споделяше приживе композиторът. - С Левчев бяхме другари от 50 година Когато прочетох стихотворението, то незабавно ме сграбчи. Казах му, че е доста хубаво, само че за ария би трябвало заглавието да е друго. Предложих му " Да те копнея " и той се съгласи. "
" Жоро доста харесваше и обичаше " Да те копнея " – показва пред " 24 часа " композиторът и вокален възпитател Румяна Мартон, една от най-близките приятелки на проф. Костов. – Той вложи специфична обич в основаването на тази ария. Затова му беше доста мъчително след историята с Данчо Караджов, който постъпи неколегиално и я показа за своя ария с текст на Орлин Орлинов, а в действителност текстът е на Левчев. "
За тази неправда композиторът страдал дълго, само че все пак не спестявал истината на никого.
" Той беше доста открит и прям, на моменти дори стигаше до невнимателен комизъм – споделя Мартон. - Дипломатичността му беше непозната и можеше да ти каже истината по подобен метод, че да те обиди, само че в никакъв случай не премълчаваше. Беше доста невъздържан и като искаше да вдигне скандал, го правеше, без да му мигне окото.
Казваше, когато може да помогне и когато не може.
Когато виждаше, че някой човек е надарен, той го защитаваше. Винаги беше ужасно радушен и доста помагаше на хората. Аз го познавам от 1959 година В продължение на 65 година бяхме другари. Двамата бяхме състуденти, само че в разнообразни курсове. Аз бях при Марин Големинов, а той при Панчо Владигеров. Той беше член на младежката секция на Съюза на композиторите и беше първият сътрудник, който ми сподели: " Ти имаш толкоз хубави работи, можеш да аплайваш ". У него нямаше завист или злоба, че някой различен е надарен. Това беше първият жест от него към мен. "
За добротата му към хората в потребност свидетелства и ръководителят на Съюза на българските композитори Ценко Минкин: " Той направи нещо доста значимо, до момента в който беше ректор на Академията. Назначи като хоноруван професор низвергнатия от комунистическата власт композитор и пианист Трифон Силяновски. Това му прави чест, даде му самун. И тази постъпка не трябва да се подминава. "
Едно от най-силните качества на проф. Георги Костов било мениджърството. Всичко, с което се захванел, ръководел с лекост. " Жоро знаеше по какъв начин да ръководи – спомня си Румяна Мартон. -
Той беше роден за водач Неслучайно го назоваха " Златният ректор ". Понякога обичаше да стои пред вратите на залите и да слуша по какъв начин се организират часовете. А до момента в който беше министър на културата, мислеше по какъв начин да увеличи заплатите, да няма съкращения. Работеше за хората. Спомням си една вечер, доста късно, ми се обади по телефона, с цел да ме попита какво мисля за Валя Гиндева (актрисата Виолета Гиндева), тъй като я искаше за зам.-министър. Но тя по този начин и не стана, не си припомням дали не отхвърли предлагането. "
Докато е министър на културата, се престрашил да се качи на аероплан заради няколко служебни пътувания. След това обаче още веднъж спрял. Имал уплаха поради злополуката с Паша Христова през 1971 година
" Паша Христова извърши моята новогодишна ария " Сурва, сурва година " – споделя преди няколко години проф. Костов. - Записа я, снима я и почина на 21 декември. На Нова година я даваха усмихната, красива по Българска национална телевизия. Оттогава в продължение на 24 година не се бях качвал на аероплан. На 25 януари 1995 година ме избраха за министър на културата. Прибрах се и жена ми ехидно ме погледна и попита:
" А в този момент дали ще пътуваш със аероплан? "
Пътувах на доста места служебно. Трябваше да вървя до Австрия и Унгария и пожелах да пътувам с кола. На връщане, навлизайки от Австрия в Унгария, на деветия километър от границата задминахме два огромни тира и в този миг отсреща се появи нов тир.
Шофьорът се уплаши и вместо да влезе сред двата тира, остана в лявото платно. Тирът против нас ни удари и ние се въртяхме като пумпал с размазана лява половина и строшени стъкла. Добре, че колата бе " Мерцедес " и ни избави. Това беше на 25 ноември 1995 година Оттогава не се качих на аероплан. "
" Да, той в действителност имаше уплаха от самолетите – споделя Румяна Мартон. – За първата ни младежка конференция за композитори и музиковеди в Москва поради него пътувахме с трен. Там ни правеше доста номера. Все криеше на някого по нещо. Студентските ни години бяха занимателни. В час по естетика да вземем за пример постоянно имаше осъществявания. Ако седнеше до мен, преподавателят го местеше зад мен, тъй като доста си говорехме.
Като седнеше зад мен, ръцете му бяха постоянно в косите ми, които бяха дълги и гъсти и всичко това разваляше дисциплината и най-после ни гонеха и двамата.
С него в никакъв случай не беше скучно, в противен случай, постоянно бяха фойерверки. Трите му обичани тематики бяха сексът, колите и футболът. Много обичаше и хубавата храна. Почти до края на дните му се чувахме всяка седмица по телефона. Винаги ми споделяше, че прекомерно доста се разпределям, че съм почтена и откровена и не съм помислила за себе си. "
За разлика от професионалния живот на проф. Костов, персоналният му е отрупан с премеждия, само че най-ценните дарове от него са двете му дъщери – Весела и Лилия. И двете наследяват музикалните умения на татко си. Весела става оперна певица, а Лилия пианистка.
" По паспорт съм Весела Костова, макар че множеството хора ме познават с семейството Нейнски, която употребявам като театрално име – показва тя. - Кръстена съм на майката на татко ми - баба ми Василка. През 1967 година татко ми подписва брак с майка ми, виолистката Мими Нейнска, първата изпълнителка на неговото концертино за виола. За страдание, малко откакто съм проходила, са се развели през 1974 година
Баща ми беше доста непоколебим към мен. Когато станах на 5 година, той ми купи мъничка цигулка, само че аз я сложих на дясното рамо, тъй като съм левичар. Тогава реши, че няма по какъв начин да стана цигуларка, и ми купи пиано. Слава богу, не го разочаровах и приключих Музикалното учебно заведение със златен орден с този инструмент. Започнах да последвам в Академията диригентство и доктрина на музиката, само че 3 година по-късно сред нас настъпи същинска драма, тъй като аз започнах да пея опера, а той имаше напълно други проекти за мен – да му стана помощник. Години наред бяхме във война, до момента в който най-после той се помири и даже ме предложения да пея основната роля в неговия мюзикъл " Сантиментално странствуване " през 2005 година На 50-годишния му празник на сцена даже персонално ми приглася на концерта, с цел да изпея две негови творби. Сега виждам тези записи с носталгия и трогване. "
Оперната певица признава, че чак в този момент осъзнава какъв брой доста наподобява на композитора.
" Той беше доста борбен, даже див на моменти, с възприятие за комизъм, доста интелигентен, мощен, спортен, упорит, само че доста почтен и обективен – безапелационна е Нейнски.
- Мисля, че от ден на ден наподобявам на него по темперамент, въпреки че имам малко и от мекотата и благородството на майка си. В последните 2 година животът доста ни сближи. За страдание, ориста го смири по нечовечен метод, само че се веселя, че бях до него до края. Разбира се, двамата доста се различавахме, а главното е, че аз с изключение на музикант, доста мечтаех да стана доктор, а
той мразеше болници и доктори,
даже кръв рядко даваше за проучване. На 14 год. влязох в болнична операционна да виждам намеса и той беше ужасяващ до дъното на душата си и ми сподели: " 1 млн. в торба да ми дадат, това не мога да го устоя ". Той пък мечтаеше да стане футболист. Много обичаше тази игра. Дори когато оставил мама да ме ражда, отишъл да играе футбол и бил сигурен, че ще има момче, с цел да ритат дружно. Ако му звъннех по телефона, когато играе " Левски ", ставаше драма, толкоз се вълнуваше. Затова моят финален подарък на този свят за него беше една футболна топка, която взе със себе си във вечността. Той остави на всички ни скъпата си музика. Благодарна съм за всичко, и за хубавите, и за тежките моменти с татко си. Ще го помня постоянно с любов и горделивост. "
Другата му щерка Лилия Костова от дребна успявала да го ядосва, тъй като била доста палаво дете. " През лятото на 1995 година бяхме на море в Евксиноград – спомня си тя. - Плажът беше прелестен, а игрите вълшебни. Една вечер играехме на криеница и аз си счупих единия пръст на ръката. Въпреки невъобразимата болежка нищо не споделих и се качих с майка ми в стаята, защото баща ми играеше карти в лобито на хотел " Тунела ". На сутринта тръгнахме за болница във Варна. Рентгеновите фотоси демонстрираха неприятно строшаване и разбъркване.
Баща ми беше доста смутен и нервозен и отхвърли да следи какво се случва в кабинета по време на наместването на пръста.
Спомням си и други забавни случки. Татко имаше спортния табиет да играе футбол със студентите от Академията. Обикновено това бяха младежи от Вокалния факултет, които професорът упражняваше с изключение на на футбол и на естетика съвсем всякога след лекциите. Може би поради непринудения комичен звук, който татко ми използваше със " съотборниците " си, или поради насладата от добитите познания в региона на хармонията, артистите показваха благодарността си с осъществяване на негови творби. "
Дъщерята на композитора добавя, че проф. Костов я е научил на доста значими уроци в живота.
" Благодарна съм на баща, че ме е възпитал в духа на морал, акуратност, усърдие, битка за правдивост и отстояване на правила и идеали – безапелационна е пианистката. - Предал ми е знания в разнообразни области (дори в корекция на техника). Наследила съм любовта както към музикалното, по този начин и към другите изкуства, към природата, обичта и почитта към родителите и уважението към труда и достиженията на останалите. Просвети ме
да ценя истинското като елмаз,
спрямо подправеното като парче от счупено стъкло, като вниквам под повърхността на личността и не се поддавам на хорската суетност и ласкателства. Той се е стремял към личностно рационализиране и израстване, като е обединявал напъните си с креативен колективи за реализиране на общи висши художествени цели. Приела съм за собствен дълг да продължа неговото дело, доколкото мога. Написала съм голям брой материали за неговото творчество, като за 80-годишния му празник издадох книгата " Живот по ноти ", със блян правдиво и обективно да отразя фактологията и креативния му път. Духовното му завещание е висок принос за българската музикална просвета. "
Симона Димитрова,
Когато станал министър на културата, композиторът искал за собствен заместител актрисата Виолета Гиндева
Не пътувал със аероплан след злополуката с Паша Христова, която изпяла негова новогодишна песен, само че починала преди излъчването ѝ
" Институция. Авторитет. Безспорен експерт, на който постоянно съм се възхищавала за гения и знанията. " С тези думи оперната певица Весела Нейнски разказа татко си – именития композитор проф. Георги Костов, който си отиде на 19 януари, 3 дни преди да навърши 83 година
Той е един от най-известните ни музикални създатели
с доста песни, които генерации българи в никакъв случай няма да не помнят. Завършва Българската музикална академия при проф. Панчо Владигеров, а по-късно специализира в Московската консерватория. Преподава в Академията и е министър на културата в държавното управление на Жан Виденов (1995-1996 г.). Автор е на музикално-сценични творби, произведения за симфоничен, духов и струнен оркестър, камерна музика и други Написал е повече от 1000 детски, хорови и занимателни песни. Неговите " Песни за животните ", " Деца на света ", " Детство мое " и доста други добиват необятна известност. Костов основава шлагера " Да те копнея " на група " Сигнал " по стихотворението на Любомир Левчев " Недопустимост ", част от стихосбирката му " Самосъд " (1975 г.).
" Песента е моята визитна картичка - споделяше приживе композиторът. - С Левчев бяхме другари от 50 година Когато прочетох стихотворението, то незабавно ме сграбчи. Казах му, че е доста хубаво, само че за ария би трябвало заглавието да е друго. Предложих му " Да те копнея " и той се съгласи. "
" Жоро доста харесваше и обичаше " Да те копнея " – показва пред " 24 часа " композиторът и вокален възпитател Румяна Мартон, една от най-близките приятелки на проф. Костов. – Той вложи специфична обич в основаването на тази ария. Затова му беше доста мъчително след историята с Данчо Караджов, който постъпи неколегиално и я показа за своя ария с текст на Орлин Орлинов, а в действителност текстът е на Левчев. "
За тази неправда композиторът страдал дълго, само че все пак не спестявал истината на никого.
" Той беше доста открит и прям, на моменти дори стигаше до невнимателен комизъм – споделя Мартон. - Дипломатичността му беше непозната и можеше да ти каже истината по подобен метод, че да те обиди, само че в никакъв случай не премълчаваше. Беше доста невъздържан и като искаше да вдигне скандал, го правеше, без да му мигне окото.
Казваше, когато може да помогне и когато не може.
Когато виждаше, че някой човек е надарен, той го защитаваше. Винаги беше ужасно радушен и доста помагаше на хората. Аз го познавам от 1959 година В продължение на 65 година бяхме другари. Двамата бяхме състуденти, само че в разнообразни курсове. Аз бях при Марин Големинов, а той при Панчо Владигеров. Той беше член на младежката секция на Съюза на композиторите и беше първият сътрудник, който ми сподели: " Ти имаш толкоз хубави работи, можеш да аплайваш ". У него нямаше завист или злоба, че някой различен е надарен. Това беше първият жест от него към мен. "
За добротата му към хората в потребност свидетелства и ръководителят на Съюза на българските композитори Ценко Минкин: " Той направи нещо доста значимо, до момента в който беше ректор на Академията. Назначи като хоноруван професор низвергнатия от комунистическата власт композитор и пианист Трифон Силяновски. Това му прави чест, даде му самун. И тази постъпка не трябва да се подминава. "
Едно от най-силните качества на проф. Георги Костов било мениджърството. Всичко, с което се захванел, ръководел с лекост. " Жоро знаеше по какъв начин да ръководи – спомня си Румяна Мартон. -
Той беше роден за водач Неслучайно го назоваха " Златният ректор ". Понякога обичаше да стои пред вратите на залите и да слуша по какъв начин се организират часовете. А до момента в който беше министър на културата, мислеше по какъв начин да увеличи заплатите, да няма съкращения. Работеше за хората. Спомням си една вечер, доста късно, ми се обади по телефона, с цел да ме попита какво мисля за Валя Гиндева (актрисата Виолета Гиндева), тъй като я искаше за зам.-министър. Но тя по този начин и не стана, не си припомням дали не отхвърли предлагането. "
Докато е министър на културата, се престрашил да се качи на аероплан заради няколко служебни пътувания. След това обаче още веднъж спрял. Имал уплаха поради злополуката с Паша Христова през 1971 година
" Паша Христова извърши моята новогодишна ария " Сурва, сурва година " – споделя преди няколко години проф. Костов. - Записа я, снима я и почина на 21 декември. На Нова година я даваха усмихната, красива по Българска национална телевизия. Оттогава в продължение на 24 година не се бях качвал на аероплан. На 25 януари 1995 година ме избраха за министър на културата. Прибрах се и жена ми ехидно ме погледна и попита:
" А в този момент дали ще пътуваш със аероплан? "
Пътувах на доста места служебно. Трябваше да вървя до Австрия и Унгария и пожелах да пътувам с кола. На връщане, навлизайки от Австрия в Унгария, на деветия километър от границата задминахме два огромни тира и в този миг отсреща се появи нов тир.
Шофьорът се уплаши и вместо да влезе сред двата тира, остана в лявото платно. Тирът против нас ни удари и ние се въртяхме като пумпал с размазана лява половина и строшени стъкла. Добре, че колата бе " Мерцедес " и ни избави. Това беше на 25 ноември 1995 година Оттогава не се качих на аероплан. "
" Да, той в действителност имаше уплаха от самолетите – споделя Румяна Мартон. – За първата ни младежка конференция за композитори и музиковеди в Москва поради него пътувахме с трен. Там ни правеше доста номера. Все криеше на някого по нещо. Студентските ни години бяха занимателни. В час по естетика да вземем за пример постоянно имаше осъществявания. Ако седнеше до мен, преподавателят го местеше зад мен, тъй като доста си говорехме.
Като седнеше зад мен, ръцете му бяха постоянно в косите ми, които бяха дълги и гъсти и всичко това разваляше дисциплината и най-после ни гонеха и двамата.
С него в никакъв случай не беше скучно, в противен случай, постоянно бяха фойерверки. Трите му обичани тематики бяха сексът, колите и футболът. Много обичаше и хубавата храна. Почти до края на дните му се чувахме всяка седмица по телефона. Винаги ми споделяше, че прекомерно доста се разпределям, че съм почтена и откровена и не съм помислила за себе си. "
За разлика от професионалния живот на проф. Костов, персоналният му е отрупан с премеждия, само че най-ценните дарове от него са двете му дъщери – Весела и Лилия. И двете наследяват музикалните умения на татко си. Весела става оперна певица, а Лилия пианистка.
" По паспорт съм Весела Костова, макар че множеството хора ме познават с семейството Нейнски, която употребявам като театрално име – показва тя. - Кръстена съм на майката на татко ми - баба ми Василка. През 1967 година татко ми подписва брак с майка ми, виолистката Мими Нейнска, първата изпълнителка на неговото концертино за виола. За страдание, малко откакто съм проходила, са се развели през 1974 година
Баща ми беше доста непоколебим към мен. Когато станах на 5 година, той ми купи мъничка цигулка, само че аз я сложих на дясното рамо, тъй като съм левичар. Тогава реши, че няма по какъв начин да стана цигуларка, и ми купи пиано. Слава богу, не го разочаровах и приключих Музикалното учебно заведение със златен орден с този инструмент. Започнах да последвам в Академията диригентство и доктрина на музиката, само че 3 година по-късно сред нас настъпи същинска драма, тъй като аз започнах да пея опера, а той имаше напълно други проекти за мен – да му стана помощник. Години наред бяхме във война, до момента в който най-после той се помири и даже ме предложения да пея основната роля в неговия мюзикъл " Сантиментално странствуване " през 2005 година На 50-годишния му празник на сцена даже персонално ми приглася на концерта, с цел да изпея две негови творби. Сега виждам тези записи с носталгия и трогване. "
Оперната певица признава, че чак в този момент осъзнава какъв брой доста наподобява на композитора.
" Той беше доста борбен, даже див на моменти, с възприятие за комизъм, доста интелигентен, мощен, спортен, упорит, само че доста почтен и обективен – безапелационна е Нейнски.
- Мисля, че от ден на ден наподобявам на него по темперамент, въпреки че имам малко и от мекотата и благородството на майка си. В последните 2 година животът доста ни сближи. За страдание, ориста го смири по нечовечен метод, само че се веселя, че бях до него до края. Разбира се, двамата доста се различавахме, а главното е, че аз с изключение на музикант, доста мечтаех да стана доктор, а
той мразеше болници и доктори,
даже кръв рядко даваше за проучване. На 14 год. влязох в болнична операционна да виждам намеса и той беше ужасяващ до дъното на душата си и ми сподели: " 1 млн. в торба да ми дадат, това не мога да го устоя ". Той пък мечтаеше да стане футболист. Много обичаше тази игра. Дори когато оставил мама да ме ражда, отишъл да играе футбол и бил сигурен, че ще има момче, с цел да ритат дружно. Ако му звъннех по телефона, когато играе " Левски ", ставаше драма, толкоз се вълнуваше. Затова моят финален подарък на този свят за него беше една футболна топка, която взе със себе си във вечността. Той остави на всички ни скъпата си музика. Благодарна съм за всичко, и за хубавите, и за тежките моменти с татко си. Ще го помня постоянно с любов и горделивост. "
Другата му щерка Лилия Костова от дребна успявала да го ядосва, тъй като била доста палаво дете. " През лятото на 1995 година бяхме на море в Евксиноград – спомня си тя. - Плажът беше прелестен, а игрите вълшебни. Една вечер играехме на криеница и аз си счупих единия пръст на ръката. Въпреки невъобразимата болежка нищо не споделих и се качих с майка ми в стаята, защото баща ми играеше карти в лобито на хотел " Тунела ". На сутринта тръгнахме за болница във Варна. Рентгеновите фотоси демонстрираха неприятно строшаване и разбъркване.
Баща ми беше доста смутен и нервозен и отхвърли да следи какво се случва в кабинета по време на наместването на пръста.
Спомням си и други забавни случки. Татко имаше спортния табиет да играе футбол със студентите от Академията. Обикновено това бяха младежи от Вокалния факултет, които професорът упражняваше с изключение на на футбол и на естетика съвсем всякога след лекциите. Може би поради непринудения комичен звук, който татко ми използваше със " съотборниците " си, или поради насладата от добитите познания в региона на хармонията, артистите показваха благодарността си с осъществяване на негови творби. "
Дъщерята на композитора добавя, че проф. Костов я е научил на доста значими уроци в живота.
" Благодарна съм на баща, че ме е възпитал в духа на морал, акуратност, усърдие, битка за правдивост и отстояване на правила и идеали – безапелационна е пианистката. - Предал ми е знания в разнообразни области (дори в корекция на техника). Наследила съм любовта както към музикалното, по този начин и към другите изкуства, към природата, обичта и почитта към родителите и уважението към труда и достиженията на останалите. Просвети ме
да ценя истинското като елмаз,
спрямо подправеното като парче от счупено стъкло, като вниквам под повърхността на личността и не се поддавам на хорската суетност и ласкателства. Той се е стремял към личностно рационализиране и израстване, като е обединявал напъните си с креативен колективи за реализиране на общи висши художествени цели. Приела съм за собствен дълг да продължа неговото дело, доколкото мога. Написала съм голям брой материали за неговото творчество, като за 80-годишния му празник издадох книгата " Живот по ноти ", със блян правдиво и обективно да отразя фактологията и креативния му път. Духовното му завещание е висок принос за българската музикална просвета. "
Симона Димитрова,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ